Как заседнахме в ерата на стола

Любопитно

 18 Четения

Нито в Библията, нито в творчеството на Омир или в Шекспировия “Хамлет” се споменава масовото в наши дни непрекъснато седене

Бъдещите историци, изследващи настоящата *антропоценна епоха ще установят, че най-характерната технология за нашата ера не е компютърът, а столът и именно той е оказал най-голямо влияние върху телата ни.

Защо в Библията или пък във всичките 30 000 стиха, написани от Омир, никъде не се споменава за столове? Места за сядане няма и в пиесата “Хамлет”, написана през 1599 г. В средата на XIX век обаче нещата стават съвсем различни. В Дикенсовия

“Студеният

дом”, издаден

през 1853 г.,

изведнъж за

стола се говори

цели 187 пъти

Какво се променя?

Седенето в съвремието ни е определяно като “новото пушене” не само заради масовото практикуване, но и заради силно негативния ефект върху здравето. Позата на тялото при седене е неестествена, но както вредата от мръсния въздух, така и тази от столовете е почти невъзможно да бъде избегната.

Днес те са навсякъде – в офиси, влакове, кафенета, ресторанти, кръчми, коли, концертни зали, кина, лекарски кабинети, болници, театри, училища, лекционни зали и в къщите ни, където всеки има много повече, отколкото използва.

При опит за определяне на приблизителния брой столове в света трудно може да се падне под между 8 и 10 броя на човек. Следователно на планетата вероятно има повече от 60 милиарда.

Със сигурност столът ще бъде един от универсалните сигнали, които отбелязват настъпването на текущата геоложка епоха – антропоцена. Няма обаче еднозначно обяснение за резкия възход на интереса към меката мебел. Вероятно става въпрос за комбинация от мода, политика и променящите се навици на работа. Ключов играч е непреодолимият стремеж на човечеството към комфорт, като приоритет се отдава на удобството за конкретна част от тялото.

Столовете започват да се появяват все по-често през периода на Ранното ново време (1500-1800 г.), но изглежда, стават много по-популярни по време на Индустриалната революция.

Преди XVIII век не било рядкост да видиш стол, но населението в повечето страни нямало никаква полза от тях. Дори и днес не е лесно да седите на твърд дървен стол дълго време, а тапицираните комфортни кресла са твърде скъпи, за да бъдат масови. Модата за новата полулегнала култура, която се разпространява от френския двор през XVIII век, спомага за популяризирането на ранната им употреба.

Векове наред столовете се свързвали с власт, богатство и висок статус. Във варианта на пиесата “Крал Лир”, включена в “Първото фолио” на Шекспир, има инструкции към сценографията, в които изрично се посочва, че монархът влиза, носен от слуги “на стол”. Идеята за столове и седенето като символ на обществен статут продължава и днес. Централните офиси на фирми или институции се наричат “седалище”, а ръководителят на много места официално е “председател”. За капак на всичко общоизвестно е, че

най-добрият стол

във всеки офис

винаги принадлежи

на шефа

Демократизирането на употребата на столове (особено след Великата френска революция и парламентарната реформа от 1832 г. в Обединеното кралство) води до бавната промяна в работните модели. По-голямата част от работата, извършвана през викторианската епоха, бил ръчен или фабричен труд. От средата на XIX век обаче втората вълна на индустриалната революция върви с все по-бързи темпове, задвижвана от изобретения като пишещата машина, телеграфа и разширяващата се употреба на електроенергия. Пазарът на труда също започва да се променя. Нова категория офис чиновници става най-бързо развиващата се професионална прослойка през втората половина на периода. Преброяване от 1851 г. посочва, че административна работа вършат по-малко от 44 000 души в Англия. Само

за две

десетилетия

седналите

работници

се удвояват

до 91 000 души

Днес служителите, работещи на стол, са мнозинство в света. През целия XX век от всеки ъгъл изникват нови седнали дейности, които да съответстват на новия обществен живот. Интересът към четенето на книги бележи ръст през XIX век, паралелно с което се развиват и все повече седнали развлечения като кино, радио и телевизия. Отскоро компютърните игри, стриймингът на съдържание и другите дейности, свързани с технологиите, ни накараха още по-дълго да седим вторачени в екраните и неизменно натискащи задните си части.

Ако съвременният живот ни представя букет от начини да водим заседнал начин на живот, то столовете са стъблата на цветята в него.

Изследвания, проведени от британската Heart Foundation, показват, че се наслаждаваме на около 9,5 часа седене на ден. Това означава, че

съвременните

хора са неактивни

през около 75%

от времето си,

което води до няколко проблема.

Здравето на нашите твърди и меки тъкани се свежда до правилото “използвай или изхвърли”. Мускулите и костите се влияят еднакво силно както от пренатоварване, така и от липсата на натоварване. Костите стават по-плътни или по-тънки, а мускулите – по-силни или по-слаби. В седнало положение мускулатурата на гърбовете е отпусната и изкривена. Затова не е чудно, че с отслабените ни гръбнаци болката в гърба е най-честата причина за физически увреждания в световен мащаб.

Живеейки в антропоценна среда, можем да се наречем антропоценни хора. Палеолитните хора често умирали в ранна детска възраст. Насилието и нараняванията пък били широко разпространени причини за смърт в по-късен етап на живота.

Съвременните хора обаче умират най-често в резултат на метаболитни нарушения като диабет тип 2, сърдечни и ракови заболявания, често свързани с бездействието.

Проучване от 2012 г., изследващо ефектите от неактивността, съпоставя поведенческите данни на 7813 жени. То установява, че тези, които седят 10 часа на ден, имали по-къси теломери (основен показател за клетъчно стареене). Техните

заседнали

навици вдигнали

биологичната

им възраст с

около 8 години

В някои случаи ефектите от продължителното седене не може да бъдат компенсирани само с краткотрайно физическо натоварване.

Плашещите изследвания на учените предупреждават, че трябва внимателно да обмислим по-нататъшно инвестиране в нашата сравнително нова любовна афера със стола.

*Геолози настояват за вкарване в класификацията на нова епоха заради безпрецедентното влияние на човека върху планетата. Според тях днес живеем в антропоцен – ерата на човека. За първи път понятието е използвано през 1938 г. от съветски учени, но става по-популярно през 2000 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.