Работодателите искат промени в регламента за наемане на лица с увреждания

Общество

 40 Четения

Работодателите срещат затруднения при прилагането на законовите изисквания за наемане на хора с увреждания, алармира председателят на управителния съвет на Българската стопанска камара Радосвет Радев в писмо до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.

От писмото става ясно че представителите на бизнеса възразяват срещу текстове от Закона за хората с увреждания и правилника за неговото прилагане.

Оказва се, че работодателите нямат достъп до информация за наетите по трудов договор работници и служители с трайни увреждания, което ги поставя в невъзможност да преценят дали вече са изпълнили задълженията за назначаване на такива хора. Същевременно от работодателя се изисква да изпраща повторно информация за назначени лица с трайни увреждания, след като тя вече е била предоставена с уведомлението за сключен трудов договор.

От БСК посочват също, че липсва регламентация за критериите, по които се преценява дали са налице специфични фактори в работната среда, възпрепятстващи наемането на хора с трайни увреждания. Според работодателите, остава неизяснена процедурата за прекратяване на трудовите отношения с наети лица, работещи при условия, „несъвместими с приложимите ограничения“, когато те не са предоставили необходимите документи за състоянието си.

От БСК настояват още в случаите, когато лице с увреждане откаже да приеме работа, предложена от Бюрото по труда или от трудов посредник, работодателят да бъде освобождаван от изискванията на закона докато към него не бъдат насочени нови кандидати.

Според писмото, работодателите срещат също и затруднения по отношение на алтернативната мярка – използването на стоки и услуги от специализирани предприятия на хора с увреждания. Те настояват размерът да бъде намален до една минимална работна заплата. В момента той е двойно по-голям и работодателите не са мотивирани да прилагат тази алтернативна мярка.

Посочва се и тежкото финансово състояние на специализираните предприятия за хора с увреждания.

От БСК предлагат да се проведе задълбочено обсъждане на проблемите, след което да се приемат промени в законодателството за тяхното разрешаване.

Пълният текст на писмото:

УВАЖАЕМИ Г-Н ПЕТКОВ,

С настоящото представям обобщение на проблеми, посочени от представители на основни сектори на индустрията, възникващи при практическото прилагане на Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ и Правилника към закона:

При действащата нормативна уредба работодателите нямат достъп до информация за наетите по трудов договор работници и служители с трайни увреждания, в съответствие с легалното определение в §1, т. 2, ДР на ЗХУ. Липсват нормативни основания за изискване на тази информация, както от компетентните държавни органи, така и от вече наетите работници/служители или от лицата, с които предстои сключване на трудов договор.
По тези причини работодателите са поставени в невъзможност да преценят дали вече са изпълнили своите задължения за назначаване на хора с трайни увреждания по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ. Същото се отнася и за възможностите за предприемане на стъпки по реда на чл. 22, ал. 1 на Правилника или за прилагане на алтернативни мерки по чл. 38, ал. 5 ЗХУ и чл. 30-32 от Правилника, вкл. закупуване на стоки услуги от специализирани предприятия или от т. нар. предприятия от солидарната икономика. В тази връзка е необходима незабавна интеграция на регистрите за сключените трудови договори, осигурените лица (за което БСК е настоявала многократно) и за издадените решения на експертни лекарски комисии. Следва да бъде осигурен и регламентиран достъп до необходимите данни за работодателите при изразено съгласие на работник или кандидат за заемане на съответната длъжност.
При изпълнението на проекти за назначаване на хора с увреждания по чл. 33 и следващите от Правилника, в нарушение на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронното управление и чл. 5, ал. 2 на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, от работодателя се изисква да изпраща повторно информация за назначени лица с трайни увреждания, която вече е предоставена с уведомлението за сключен трудов договор по Наредба № 5 на МТСП от 2003 г.
Остава неизяснена процедурата за прекратяване на трудови отношения с лица, които не са представили информация за издадени решения на експертни лекарски комисии и които работят при условия, несъвместими с приложимите ограничения. В тази връзка напомняме, че в хода на обсъжданията на проекта на ЗХУ не бяха приети предложенията за отпадане на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовите отношения с трудоустроени лица.
Липсва регламентация за реда, условията и критериите за прилагане на чл. 38, ал. 3 от ЗХУ, даващ възможност работодателите, заедно със съответните служби за трудова медицина, да обосноват чрез посочване на съответни обстоятелства наличието „на специфични фактори в работната среда, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания“.
Работодатели, получили отказ за заемане на съответната длъжност от лица с трайни увреждания, „насочени от дирекции „Бюро по труда“ или от трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа“ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗХУ, следва да бъдат освобождавани от тези задължения до насочване и назначаване на нови кандидати. Съществуващото изискване в чл. 22, ал. 3 от Правилника, че „в срок 3 месеца от предприетите действия по ал. 1 работодателят следва да назначи на работа човек с трайно увреждане, който отговаря на изискванията за заемане на съответното работно място“, не отчита случаите, когато това не зависи от волята на работодателя, а от външни фактори като липса на хора с увреждания, живеещи в близост до съответните предприятия, които да бъдат наети.
Регламентираният размер на доставките на стоки и услуги от специализирани предприятия на хора с увреждания е твърде висок и следва да бъде намален до една минимална работна заплата, доколкото определеният двойно по-голям размер демотивира работодателите да прилагат тази алтернативна мярка. Следва да се отчете обстоятелството, че заетостта (под 2 х. д.) и общата продукция (възможност за доставки) на тези предприятия е изключително ниска като стойност спрямо потенциалното търсене от страна на задължените над 5500 предприятия с персонал над 50 д. и обща заетост от над 1 млн. д. Осигуряването на общи доставки при сегашните прагове (две МРЗ месечно) предполага наличието на възможности за доставка на стоки и услуги от над 269 млн. лв., при допускане за максимален обхват на този тип алтернативни мерки. Това надхвърля десеткратно сегашните капацитети на специализираните предприятия за хора с увреждания.
Самите специализирани предприятия за хора с увреждания са в изключително тежко финансово състояние и голяма част от случаите не могат да се възползват от предвидените преференции, поради високите квоти за назначаване на хора с увреждания. Спецификата в тези предприятия налага много често да се изплащат заработки, по-ниски от МРЗ, при осигуряване върху по-висок осигурителен доход, равен или по-висок от МРЗ.
Тези обстоятелства, както и значителните разходи за обезщетения дължими за първите три дни от временната нетрудоспособност (обхващаща значителна част от персонала при висока честота на заболеваемост – повторяемост) от страна на работодателите, поставят предприятията за хора с увреждания в изключително тежко финансово състояние. В тази връзка се увеличават процедурите по несъстоятелност и продажбата на сгради и съоръжения, осигуряващи специализирана работна среда и адаптирани работни места за хора с увреждания.
Изложените проблеми при прилагането на законодателството за заетост на хората с увреждания изисква иницииране на задълбочено обсъждане и анализ, изготвяне, обсъждане и приемане на съответни промени в законодателството за тяхното разрешаване, за което БСК е готова да окаже необходимото съдействие.

С УВАЖЕНИЕ,РАДОСВЕТ РАДЕВПредседател на УС на БСК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.