Три ключови резултата от среща на върха за климата в Катовице

Свят

 42 Четения

В ООН, разговорите за климата, завършили в събота в Катовице, Полша представиха основополагащ наръчник от правила за прилагане на Парижкия договор за климата, но се провалиха в обединяването на националните усилия за намаляване на въглеродните емисии.

Пактът на 195 нации призовава за ограничаване до 2 градуса на повишаването на температурата на Земята и дори на 1,5 С, ако е възможно.

Ето три ключови резултата от 13-дневната среща:

Не достатъчно амбициозен?

След отрезвяващият доклад на ООН през октомври, показал необходимостта от намаляване на емисиите на парниковите газове с почти 50% до 2030 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 ° С, светът – и най-вече бедните страни, които вече се изтощават от екстремните климатични условия – търси в разговорите на ООН знак, че нациите доброволно ще увеличат действията си за намаляване на въглеродните емисии.

Дори ако бъдат изпълнени, тези обещания ще покажат, че температурите се покачват с повече от 3° C над прединдустриалните нива, рецепта за глобален хаос, казват учените. При сегашните тенденции увеличението ще бъде все още по-високо.

Съвместните решения усърдно избягват ясен призив за по-голяма решителност за намаляване на замърсяването от парникови газове преди 2020 г., когато Парижкото споразумение стане оперативно.

Страните по преговорите на 195-те нации дори не биха се съгласили да „приветстват“ констатациите на доклада на Междуправителствения панел за климатични промени относно 1.5 C, за което настояват страните, изложени на риск.

„Това, което видяхме в Полша, разкрива фундаменталнта липса на разбиране за настоящата ни криза“, каза Мануел Пулгар-Видал, директор на направление „Климат и енергия“ на Световния фонд за дива природа. „Ние се нуждаем всички страни да се ангажират с повишаване на решимостта за опазване на климата преди 2020 г.“

„Загуба и вреда“

Парижкото споразумение гарантира на по-малките развиващи се страни – които исторически нямат вина за глобалното затопляне – 100 милиарда долара (88,5 милиарда евро) годишно, започвайки от 2020 г., за да изградят зелена икономика и да се справят с бъдещото въздействие на климата.

Правилата също така задължават богатите държави да увеличат подкрепата си през следващите две години и да дадат категорична информация за това, откъде ще дойдат бъдещите финансови потоци.

Климатично уязвимите нации също се надяваха да получат известна яснота за това, което ще се случи след 2025 г., когато изтече ангажиментът за 100 млрд. долара, както и за неясно формулираните ангажименти за предоставяне на отделен паричен поток- озаглавен „загуба и вреда“ – който да помогне при справянето с въздействието на климата тук и сега.

Подготвителният период към Катовице очерта нов кръг от гаранции, включително 1,5 милиарда евро от Германия и 500 милиона евро от Норвегия за Зеления фонд за климата. Новите решения успокояват и някои опасения относно неяснотата на бъдещото финансиране – макар и не след 2025 г.

„Добре е, че част от тези предварително набелязани мерки бе постигната“, каза Мохамед Адоу, водещ експерт по климата. „Но на богатите страни им е било позволено да разчитат на всичко като финансиране за климата, включително търговски заеми.“

Глобална икономика

Нациите, които настояват за неотложни действия, подчертаха в окончателните „решения на конференцията“ необходимостта от увеличаване на финансирането извън секторите, специфични за климата, като развитие на възобновяеми енергийни източници или подобряване на ефективността на сградите.

Изправени пред екзистенциалната заплаха от изменението на климата означава също така „да се постигне последователност на финансовите потоци и пътя към ниски емисии на парникови газове, и изграждане на устойчивост към изменението на климата“ в цялата световна икономика, се казва в Парижкото споразумение.

Сложните решения в Катовице ще осигурят покритие както за нациите, които се стремят да разширят възможно най-много наложителните действия за климата, така и за онези, които предпочитат тясна интерпретация, казаха експерти.

„Пазарите играят много важна роля, ако искаме да бъдем решителни“, каза канадският министър на околната среда Катрин Маккена. „Трябва да използваме частния сектор, имаме нужда милиардите да прераснат в трилиони.“ /АФП

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.